Проф. Любомир Халачев: 10 ноември – какъвто искахме да бъде
Проф. Любомир Халачев
Преди 33 години (каква възраст единствено, Христова!) на 10 ноември 1989г властта в България беше заменена. На мястото на еднопартийната страна с планова стопанска система пристигна многопартийната страна с пазарна стопанска система. В началото промяната на властта беше проведена, по-късно сякаш властта мина в ръцете на народа (спомняте си многохилядният протест на Орлов мост в София) след което властта още веднъж, по необикновен и низък метод мина отново в ръцете на политиците – от разнообразни цветове и партии. Но те по този начин я харесаха всички дружно, че повече в никакъв случай не я върнаха на същия този народ, който по този начин обезверено я желаеше.
Последва дълъг - и за някои безкраен – преход. Всъщност, преходът приключи през 2001г и то по доста явен и безапелационен метод. Имахме за трети път демократично определен президент, имахме седмо държавно управление също определено по либерален метод, цялата стопанска система беше приватизирана и минала в частни ръце. Друг въпрос е- кой и за какво получи безплатно голямата индустриална мощност на България, основана с труда на цялата нация! Но, каквото и да приказваме, през 2001г преходът от една власт към друга беше приключен. Разбира се, доста хора останаха излъгани в очакванията си и дълги години, даже до през днешния ден, чакат някак си този преход да завърши по този начин, че те да бъдат удовлетворени и щастливи. За страдание би трябвало да кажем, че преходът от дълго време приключи само че вместо да получим „ Швейцария на Балканите “ ( спомняте си за тази известна мантра!), ние получихме Латинска Америка и то на Балканите. С всичките екзотики на това определение като гангстерски престрелки, политически убийства, тежка престъпност, новоорганизирана мафия, която бързо откри контакти със международната мафия, занемарено опазване на здравето, обучение и т.н и така нататък
За утешение на хората ще кажем, че доста българи настойчиво се бореха (и не престават да се борят) за достигането на тази по този начин мечтана от всички нас цел. А именно- мощна страна, съблюдаване на законите, просперираща стопанска система и понижаване на неравенствата. Казваме - мнозина се борят, само че за жалост мъчно се доближава този другояче по този начин припознат от всички нас блян.
Слава богу- за тези години успяхме да станем членове на Европейски Съюз, което ненапълно успокои вълненията на българите, че няма да могат да пътуват, да работят и да учат където желаят. Сега към този момент можем да пътуваме и да работим където желаеме, стига да можем да си го позволим. Работата е там, че уплашени от несгодите на които не им се виждаше края, доста млади българи напуснаха страната и отидоха другаде да си печелят хляба и да отглеждат децата си. Ние освен обеднявахме, само че и намалявахме. И по този начин – до през днешния ден.
Но въпреки всичко, тъй като честваме особена дата, да не бъдем напълно черногледи. Сега доста хора (и то най-вече млади) знаят по какъв начин би трябвало да наподобява нашата страна по този начин, че всички да живеем умерено и щастливо. Вече са известни механизмите, които управляват демократичната страна, не са загадка и тези мощни сили, които незабележимо само че доста властно движат механизмите на нашата политика. И защото не сме до дъно удовлетворени от своя живот, нищо не ни пречи като имаме тези познания да се опитаме да изправим неправдите, които ни заобикалят.
Затова не е нужно доста – би трябвало единствено да се замислим, да се вслушаме в здравия разсъдък и да сложим ползите на закона и на България над всичко. И тогава- току виж сме съумели. Все пак- не е краят на света!
Въпреки заканите на някои учени, че може голям метеор да удари Земята.
Аз мисля, че в случай че си оправим държавата- метеорът все някак си ще го избегнем.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Преди 33 години (каква възраст единствено, Христова!) на 10 ноември 1989г властта в България беше заменена. На мястото на еднопартийната страна с планова стопанска система пристигна многопартийната страна с пазарна стопанска система. В началото промяната на властта беше проведена, по-късно сякаш властта мина в ръцете на народа (спомняте си многохилядният протест на Орлов мост в София) след което властта още веднъж, по необикновен и низък метод мина отново в ръцете на политиците – от разнообразни цветове и партии. Но те по този начин я харесаха всички дружно, че повече в никакъв случай не я върнаха на същия този народ, който по този начин обезверено я желаеше.
Последва дълъг - и за някои безкраен – преход. Всъщност, преходът приключи през 2001г и то по доста явен и безапелационен метод. Имахме за трети път демократично определен президент, имахме седмо държавно управление също определено по либерален метод, цялата стопанска система беше приватизирана и минала в частни ръце. Друг въпрос е- кой и за какво получи безплатно голямата индустриална мощност на България, основана с труда на цялата нация! Но, каквото и да приказваме, през 2001г преходът от една власт към друга беше приключен. Разбира се, доста хора останаха излъгани в очакванията си и дълги години, даже до през днешния ден, чакат някак си този преход да завърши по този начин, че те да бъдат удовлетворени и щастливи. За страдание би трябвало да кажем, че преходът от дълго време приключи само че вместо да получим „ Швейцария на Балканите “ ( спомняте си за тази известна мантра!), ние получихме Латинска Америка и то на Балканите. С всичките екзотики на това определение като гангстерски престрелки, политически убийства, тежка престъпност, новоорганизирана мафия, която бързо откри контакти със международната мафия, занемарено опазване на здравето, обучение и т.н и така нататък
За утешение на хората ще кажем, че доста българи настойчиво се бореха (и не престават да се борят) за достигането на тази по този начин мечтана от всички нас цел. А именно- мощна страна, съблюдаване на законите, просперираща стопанска система и понижаване на неравенствата. Казваме - мнозина се борят, само че за жалост мъчно се доближава този другояче по този начин припознат от всички нас блян.
Слава богу- за тези години успяхме да станем членове на Европейски Съюз, което ненапълно успокои вълненията на българите, че няма да могат да пътуват, да работят и да учат където желаят. Сега към този момент можем да пътуваме и да работим където желаеме, стига да можем да си го позволим. Работата е там, че уплашени от несгодите на които не им се виждаше края, доста млади българи напуснаха страната и отидоха другаде да си печелят хляба и да отглеждат децата си. Ние освен обеднявахме, само че и намалявахме. И по този начин – до през днешния ден.
Но въпреки всичко, тъй като честваме особена дата, да не бъдем напълно черногледи. Сега доста хора (и то най-вече млади) знаят по какъв начин би трябвало да наподобява нашата страна по този начин, че всички да живеем умерено и щастливо. Вече са известни механизмите, които управляват демократичната страна, не са загадка и тези мощни сили, които незабележимо само че доста властно движат механизмите на нашата политика. И защото не сме до дъно удовлетворени от своя живот, нищо не ни пречи като имаме тези познания да се опитаме да изправим неправдите, които ни заобикалят.
Затова не е нужно доста – би трябвало единствено да се замислим, да се вслушаме в здравия разсъдък и да сложим ползите на закона и на България над всичко. И тогава- току виж сме съумели. Все пак- не е краят на света!
Въпреки заканите на някои учени, че може голям метеор да удари Земята.
Аз мисля, че в случай че си оправим държавата- метеорът все някак си ще го избегнем.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ